Не скривам, че делата ми бяха срамни, пътищата – грешни, последиците – лоши. Принуждаваха ме обстоятелствата. Зъл демон ме тласкаше неистово към греха. И аз трупах грях след грях, смело и безразсъдно. Трупах го в най-дълбоките кладенци на сърцето. Начинът да се отърва от него, е само един, да ви го разкажа.
Нуждата кара хората да губят ума си. Едни врачуват, други предсказват края на света, трети продават тялото си, четвърти – душата. Ние, трима мъже от Родопите, заложихме на глупостта. Мъжката глупост не е по-различна от женската – атомна бомба. Но да не се правя на умен, защото и религията ми не го позволява, а да разказвам.
Бяхме на морето, Черното, в строителна фирма-менте, когато ни се отвори парашутът. Далече от близки, добихме кураж, приехме с охота офертата да си показваме задниците срещу пари. Като стрипъри* във вечерното шоу „Go boys show” в бар „Давидоф“ на Златните пясъци. Притесняваше ни обаче едно: от хамалогията и кучешкия салам, с който ни хранеха, дупетата ни бяха деформирани. Нито гладка, нито сладка картина. Просто нямахме дупета. Какво пък, казахме си, изкуството иска жертви и ние му се принесохме. Пуснахме „пердето” и отидохме на репетиция с договор в ръце и мерак в сърце. В бара ни посрещна бодигард – „трикрилен” гардероб с четвъртита глава. Той взе документите и започна да ни оглежда, отвратен от безформената ни структура. Когато стигна до мен, чудовището вкисна цялата си ненавист:
-Като те гледам такъв хърбел, още първата нощ ще ти падне стринга** от задника. Дано имаш нещо в пакета отпред, да го задържи.
-По-деликатно, моля ви! – демонстрирах самочувствие и... обида от наглостта в поведението му.
Влязохме при специалиста по стрипър, който трябваше да ни превърне в чепъндейли*** или казано на разбираем език – в чепове. Подбръснаха ни отдолу – отпред, отзад и под мишниците, на лявата кълка ми татуираха тъмносин гущер, под пъпа на Станой – керкенез, а на Карабетя – дъждовник. Аз, Лазар Кривошапков, както съм по кръщелно, станах Мистър Лазер, аверите ми Станой Канев и Иван Карабетов – Мистър Стенли, и Мистър Карабетър.
Репетирахме цял ден – на гладно и голо. Изгаряхме от срам, но нямаше как и пламъкът, и пепелта бяха в името на новия бизнес! Вечерта режисьорът ни сипа по едно питие за разпускане. Спах като одран. Татуировката ме болеше, имах мускулна треска, а отгоре на всичко получих и възпаление на душата. Дъщеря ми навършваше дест и вместо да бъда до нея, аз дринджех някъде по моретата и океаните, да покажа глупостта си на целия свят.
На другия ден ни вточиха по една риза с пагони и два чифта гащета на теменужки, полицейски фуражки, костюм от коприна с различни аксесоари към него. За наша сметка останаха слънчевите очила, вратовръзката и чорапите на розови точки. Късно след обяд бяхме на пилинг, за да ни ожулят „крокодилската” кожа по телесата, след това на масажист и така, ред по ред, докато блеснем като пластмасови кукли – напудрени и пременени, готови за премиера.
Вариетето отваряше час след полунощ. Никому неизвестни, тримата минахме през салона, за да видим къде е лобното място на нашия срам. Аз вървях с поглед опрян в пъпа, червен, изпълнен със страх от среща със случаен познат. Вътре бе полутъмно. Прожекторите размятаха снопове светлина, музиката – дискретна и предразполагаща, а посетителите – само жени. Тук-там мъже – съмнителни типове с изрусени коси, колкото да напомнят, че светът е двуполов. Дансингът в най-ниската част, огрян от фаровете, закачени на тавана, блестеше като кожа на тъпан. От двете му страни имаше сепарета, а отпред – няколко площадки с VIP-маси. Влязохме през страничната врата на бара, минахме зад кулисите и се заключихме в мъжката гримьорна да потушим сценичната треска.
Два часа след полунощ, дойде нашият ред. В салона звучаха парчета на Джо Кокър и Том Джонс. Появихме се с копринените костюми, белите ризи и вратовръзките, с апликирани гъбки по тях, но боси.
-Господи – прекръстих се зад завесата, – дано в публиката няма някой познат. Как ще се върна в село?
След въвеждащия „танц”, който си беше чиста дюлгерска разходка под светлината, започнахме стрийптиз. Залата дишаше тежко, реагираше сдържано. Натъпкана с благоверни госпожи, дошли на мъжко еротично шоу, тайно от своите съпрузи, чакаха забавление. Погледът им бе вторачен в нас – три родопски бичета, без рога с искрящи от брилянтин коси и ризи по-бели от прасник(мляко), безработни, приели резила да печелят лесни пари. Свалихме саката си в такт с музиката на грачещия британец, метнахме ги „артистично“ зад нас и стъпихме на три стола. Като солист направих няколко „фънки” движения, разхлабих възела на вратовръзката, откопчах ризата до пъпа си, за да погъделичкам страстта на тълпата. Миг след това, освободил тялото си от дрехите и останал само по басмен юлар (вратовръзка), завързан на шията ми, започнах да танця. Защо да ви заблуждавам, това не беше никакъв танц, просто си въртях задника в такт с граченето на Кокър.
„Мистърите” Стенли и Карабетър, надвили селския свян, показваха „автентични” изпълнения в жанра. Кълчеха се зад мен в чувствени пози, търсейки някакъв мускул по себе си, за да зарадват гладните женски очи. Свръхвъзбудата на дамите ни караше да влизаме в кожата на чепъндейли-безсрамници, като онези от видеозаписите, които гледахме по цял ден и се учехме на „разврат”. Залата съскаше, сякаш беше змиярник, чуваха се оргазматични пъшкания, викове, свиркания, закани... Това ме разконцентрирваше.
Една дама, рубенсов тип, със сутиен в ръка, разкопчала всички копчета на ризата си, размяташе пищна гръд на дансинга. Няколко пъти се приближава до мен на една прегръдка разстояние, готова да ми партнира. След като хвърли „дисагите” встрани, две яки момчета-бодигардове я изтеглиха на боксир и изритаха от „манежа”. Подобно вмесване в нашата „работа” било табу. Чух обаче заканата й: „Копеле, ще ти го начукам, да знаеш! Чат ли си сладичък? Ах на кака сладунчето!”
Когато и тримата останахме по прашки, фуражки и вратовръзки, „морето” в залата забуча. Жените съвсем му отпуснаха края. Замеряха ни с цинизми, пликчета, сутиени... Няколко руси лъвици нахлуха на манежа. Най-дръзката ми стисна пакета. Добре, че работодателят беше предвидил и това. В стринга имаше гумен бандаж, който ме опази от покушение. Изтеглих се назад и дадох път на Стенли и Карабетър. Те разиграваха пантомима с колани на кръста и смъкнати шорти до коленете. Максимата бе – от нищото да излезе нещо. От малката глупост – голяма. Затова се събличахме бавно, предизвикателно, все едно белим картофи.
Хвърлихме вратовръзките, поставихме фуражките на земята със съответния пирует и останахме само по стринг. Зазвуча песента “Секс бомба” на Том Джонс. Аз се предвижих с котешка стъпка напред, врътнах няколко пируета и свалих задната част на сексапилните гащички, залепени за дирника ми. Всъщност, то нямаше какво да се сваля, защото бяха осукани на канап, потънали в пуканицата, разполовила „бузите” ми на две. Хванах с ръце „гургуличката”, за да не хвръкне и се одупих няколко пъти пред публиката, демонстрирайки оргазъм. Жените крещяха като отвързани. Моментът беше сюблимен. Въпреки срамотията и страха, забавлението течеше по плана на режисьора. Селската непохватност и грубите телеса ни правеха естествени, предизвиквателни, апетитни.
Посетителките, с различно образование и обществено положение, без особено значение в случая, излъгали своите половинки, че са на чалга-бар, седяха тук и разпалваха сексуалните си фантазии. Те знаеха, че това удоволствие срещу дребни пари, нямаше да го получат никога у дома... Някой някъде, мъж или жена, не помня, беше ми казал, че след третата година от сватбата нито любовта е любов, нито секса – секс.
Когато прожекторите заголиха Карабетър, публиката онемя. Заради по-слаби нерви, той беше се възбудил, нещо недопустимо на сцената, а на всичко отгоре инструментът му бе типично дюлгерски. Това подейства на залата като „атом отгоре”. След представлението, което си беше чиста излагация, разбрахме че надървяването било резултат на объркани емоции. Боже, Господи! Кой е предполагал, че ние – някакви тъмни субекти, от дън горите родопски, ще влезем с договор в най-скъпия комплекс на морето, за да печелим пари, излагайки срамотиите си на показ! Това не само ще ти обърка емоциите, ще ги изпепели.
В шеги и закачки със самите себе си и демонстрация на мъжката глупост, стигнахме до кулминацията – колективно показване на онази „черта от характера”, която разделя седалището на две. Като най-млад и най-глупав, трябваше да започна пръв. Обърнах се кръгом, свалих стринга, метнах го в скута на една разгонена амазонка, закачулих „гургулицата” с полицейската фуражка и се удупих. Публиката завря. След мен го направиха още по-откачено и двамата ми колеги-чепъндейли, оставяйки я без дъх. Без гащи, със закачени фуражки на чеповете, ние танцувахме изтегляйки се, за да може публиката да се любува по-дълго на мършавите ни дупета с „бузи” на изоставени анадолски ханъми. И тримата наближавахме възръстта, когато задникът става най-привлекателната част от тялото на мъжа – бял, заоблен, без бръчки, малък – „самата прелест”.
Салонът ревеше. Момичетата от модерния балет излязоха от двете страни на дансинга и ръкопляскаха в такт с жените от сепаретата, които се наслаждаваха не само на задните, а и на предните части на нашата „хубост“. Огледалата пред нас, които не бяхме видели в началото, го правеха услужливо и съвсем демонстративно. В този момент някаква знойна мадама извика на Карабетър:
-Гълъбе, ти си за мен! Другите, кучетата ги яли. Ела, пиле, ела да изсвирим „Одата на радостта”.
Щом разбрахме, че резилът е доставил пълно удоволствие на публиката, хванахме отново гургулиците за главите и изтичахме зад завесата.
-Най-после! – поех дълбоко дъх, – свърши се!
Залата гърмеше от аплодисменти, писъци, възторг.
-Не бързайте, чепове! – посрещна ни режисьорът. – Напъхайте „дреболиите” във фуражките и кръгом за първи поклон.
-Защо първи? И втори ли има? – учуди се Карабетър.
-Най-малко три. Понеже тази вечер стартирате, може да са и пет. На всеки поклон получавате по петдесет кинта. Само бисовете се плащат! – рече „дресьорът” и ни изтика към дансинга.
Спечелихме по двеста и петдесет лева първата нощ. В строителството вадим обикновено по осемдесет, най-много по сто на ден. Там да си съдереш задника, повече няма да вземеш. Тук бе различно и много по-лесно – трябва само да го показваш. А в това отношение ние нямаме равни в стремежа си.
*стрипър – мъж, който се съблича за пари пред женска компания
**стринг – мъжки гащета, прашки
***чепъндейл – танцьор, съблазнител
2006 г.
