Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.06 13:37 - ЗЛОДЕЙ
Автор: kazandjiev Категория: Изкуство   
Прочетен: 53 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 02.06 15:05


 ЗЛОДЕЙ

 

Тази история е за Кара Тодор Черното - дядо ми. В нея няма романтика, сантименталност, доброта. Тя е сказание за злодей, какъвто е бил той. Кошарата му с овце, кози, мулета и волове е била на връх Вешката. Всички знаели, че е богат и всички го ненавиждали. Замогнал се от труда си и от своето стадо. Затова вардел имането като орел. В характера му имало нещо свирепо като при зверовете. И видът му е бил особен. Груб, жилав, черен, той плашел не само хората, а и добитъка. В кошарата е работил и синът му Иван, моят баща - досущ като него. Но само отвън. Другите пет деца в семейството - момичета, живеели с баба на село. Подготвяли се да бъдат робини. В отсъствието му те се чувствали щастливи. Татко превивал гръб от тъмно до тъмно. Трудел се и с труда си искал да откупи имането.

На осемнайсет втасал за женене. Сестрите му го сватосали за своя приятелка. За разлика от мнозина, които получавали съпруга по вкуса на родителите си, той имал късмет. Момичето било хубаво и татко го обикнал от раз. Един ден, какъвто е теркът, той я повел към върха на планината, за да я представи на Черното. По-точно, да се похвали. Водил я през гората и се изпълвал с гордост. Представял си как ще разнежи сърцето на злия тиранин, когато я види такава хубава, как ще се усмихне и блясъкът в очите му ще стопи облаците над Вешката. На входа на имението, татко свирнал с уста. Дядо ми излязъл от колибата, погледнал сина си, след това момичето и тръгнал с фелдфебелска крачка към тях. Вместо да прегърне младия главеник, пък ако му е кеф, да пусне и една сълза заради избора, той го пронизал с кървавия си поглед:

-Къде сумантосваш два дена? Нямаш ли работа? Или си мислиш, че ще те храня, защото някой ти е подшушнал, че съм те изпикал?

-Ще се женя, тате - усмихнал се баща ми, сочейки с поглед радостта в ръцете си.

-Кой ти каза? - попарил го старият.

-Сърцето.

-Ти сърце ли си, или човек? - ревнал още по-люто дядо ми. - Смъквай дрехите от гърба! Веднага! Ще извадя проклетото ти сърце ей с този нож, - и блеснала в ръката му кама като светкавица, - ще го изпека в жарта и ще те накарам да го изядеш! Коя е шафрантията с теб?

-Това е Дора, - докундисал* се татко. - Тя не е шафрантия. Аз съм първият мъж в живота й.

-Значи си я омърсил вече?

-Обещал съм й, че тя ще бъде моя жена.

-Как така си й обещал? Кой си ти, сине майчин, да обещаваш?

-Дора е моята булка, татко и твоята снаха - отвърнал баща ми.

-Аз не съм ти искал снаха! Нито съм те пращал за булка! Сам ще избирам снаха си и сам ще решавам кога да се жениш. Аз, не ти! Моята снаха е Мария Калипетрова!

* докундиса се - обиди се

-За Мария се ожени ти. Аз имам Дора.

-Кой те пита? Ти не разбра ли, че тук аз решавам!

-За кошарата решаваш ти, татко, но за сърцето ми - не!

-Казах ти да смъкнеш дрехите от гърба! - ревнал отново дядо ми и измъкнал камшика, забучен в плета. - Събличай се-е!

Баща ми започнал да се заголва. Бавно, против волята си, засрамен пред момичето, на което е обещал целия си живот. Когато светнали окадените му меса, изпаднал в амок и се озъбил:

-Искаш да ме унизиш пред Дора, започвай! Това ти се отдава най-лесно - демонстрирал смелост милият. Искал е да покаже характер пред жената, която щяла да ражда децата му.

-Мислиш, че ще ти се размине? Никой баща не прощава измяната и неподчинението. Умри, кучи сине! Нека те боли! - крещял Кара Тодор и го налагал с камшика. Баща ми се огъвал от болка. Бягал от обсега на съскащата кожа, криел се зад дъба до кошарата. Това разпалвало още по-силно старческото злодейство. Когато татко се свлякъл в овчата тор, дядо го вдигнал, завързал го за дъба и продължил да го бие. До премала. След това скупчил дрехите му върху дръвника, насякъл ги с брадвата и ги запалил. Тогава уловил с поглед момичето до плета ни живо, ни умряло от страх. С един замах разпорил пазвата й, в която треперели две малки прасковени гърди. Подпрял ги с камата, насочил я към гърлото й, захапал устните й, а с тях и отчаяният й писък.

-Ти си неканена тук. Знаеш ли какво правят зверовете, когато натрапник влезе в територията им? Ще ти кажа. Ако е мъжко, разкъсват го и го изяждат. Ако е женско - насилват го и го прогонват. Тъй ще постъпя и аз. Синът ми се похвали, че е бил първият мъж в живота ти, аз ще съм вторият - просъскал дядо ми и я завлякъл между овцете към края на кошарата.

-Оставете ме! Моля ви! Недейте- крещяло момичето. Напразно. Освен тях и добитъка, в гората нямало никого. На небето висяла луната и се подхилквала над злата им участ. Овцете преживяли на пресекулки, стоели парализирани.

-Спри да ме дереш, защото ще ти отрежа ръчичките с овчарския нож! - ръмжал старецът, докато тъмночервеното му лице ставало пепелносиво. Той разчекнал мама пред очите на татко и я обладал със страст, каквато имат само животните в размножителния си период. Тя се мятала насам-натам, мъчела да се отскубне. Дядо ми бил проникнал дълбоко в нея и я човъркал със своя рог на козел. Въпреки че кръвта й намокрила антерията му до пъпа, той продължавал да я пресова върху овчата тор. Когато се наситил, вдигнал с ръка окървавените й килоти и се изхилил срещу баща ми:

-Не ти си първият мъж в живота й, аз съм първият! Видя ли старият пръч как пи от извора преди теб? Така го възмътих, че всеки ще може да гази в него. Пачавра! Изринвай се от кошарата, тук няма място за теб!- и я избутал от стадото. - Хайде, проклета жено, иди си и повече не поглеждай назад!

Озлочестена, мама слизала бавно по стръмното, от време на време се обръщала, за да види лицето на татко. Когато стъпила на пътя, хукнала да бяга към село.

Гол и ограбен, баща ми ходел в гората наметнат с протрито одеало, вързано през кръста му с въже. Тъй до средата на есента. Следвал стадото, слушал звънците, тъгувал. И точно тогава Черното довел Мария Калипетрова, хвърлил пред татко торба с дрехи и го оставил да се порадва на булката. Той я гледал без никакъв интерес и все си мислел, че това е леля му. Била стара, нехубава, а дядо му я пробутвал за годеница.

-В неделя ще ви венчаем. Нали си втасал за женене?

Да, но в живота нещата не вървят винаги тъй, както сме ги напътили. В събота пристигнали в кошарата бащата и братът на татковата гальовница и.., самата тя с подпухнал корем, съпровождани от селския полицай. Дядо ми клекнал. Ред е било да изпита срама и възмездието. Взел с тридесет години по-младата от него Дора и приел да вдигне сватба, за да покаже на селото, че плаща за сторения золум*.

-Ти ще си кум на сватбата, след като ме вкара в тоя резил. Ти ще ни и венчаеш в черквата - нахвърлил се Кара Тодор върху баща ми, преди да въведе младата си невеста в кошарата. Татко останал и без легло. В него се сгушила първата му любов и втора съпруга на дядо ми, за да износи детето, заченато в мрака.

Неделя. В двора на църквата „Св Богородица” виели кларинет, тъпан и акордеон. Баща ми мислел, че плачат. Събрали се хора, дошъл попът, накрая се появила и булката под червено було като роза върху ревера на Кара Тодор Черното. Жени хвърляли бонбони и жито връз нея, а

дядо ми псувал. Кумът вървял след тях - кахърен. Свещеникът се приближил до него и го попитал:

-Ти ли ще ги венчаеш?

-Аз - отвърнал баща ми.

-Гледай ме какво правя и слушай приказките, които ще кажа, така ще ти е по-леко. След пението: „Благословено е Царството...”, ще вземеш венците и ще ги поставиш върху главите им. Ти ще наденеш и венчалните им халки, изричайки с мен: „Господи Боже наш, със слава и чест венчай рабите твои.”

Когато татко влязал в църквата, съвсем се объркал. Бил ни жив, ни умрял, едва стъпвал към притвора, където е трябвало да ги венчае. Ужасявал се от факта, че трябва да чуе: „Вярвайки в теб, аз ти поверявам всичко - честта си, имуществото си, живота си”. Налагало се всичко да изтърпи. Най-труден бил моментът с венчалните пръстени. Младоженците чакали тайнството, а той мълчал. Не знаел какво да прави. Само въздишал страдателно и дълбоко. Тогава булката вдигнала поглед, усмихнала се и за първи път му проговорила:

-Венчавай, куме, венчавай!

*золум - грях

Баща ми се обърнал рязко встрани, бръкнал с два пръста в ямките под челото и извадил очите си. Своите черни очи! Текнала кръв по лицето му, станало страшно. Венчавката се разтурила.

Хората излезли от храма. В двора думкал тъпанът, кларинетът ридаел, а акордеонът се схлъцвал и стискал със зъби езика си. Зад чешмата, под черната дути врял казан с овнешко. А татко ми, коленичил пред иконата на Божията майка, шептял: „Богородице, дево”. Болката била непоносима. Той я възмогнал, изправил се и запял: „Очи, очи, пусти чьорни очи”. Лицето му излъчвало ужас. Иван Сляпото, както започнали да го наричат по-късно, излязъл от храма, минал през множеството и клатушкайки се, потънал в гората. Мама хвърлила булото на земята, стъпила върху него и го последвала.

За първи път победен, дядо ми не знаел, какво да прави. И все пак като ранен звяр, преди да умре, спрял се в средата на двора на църквата, погледнал хората, изръмжал:

-Аз съм сянката на злото! Забравили това, вие ме примамихте да дойда на среща с Бога, а ние се мразим с Него! - и поел към кошарата.

Нощес, когато Вешката се изправила като ръждив плуг, заоран в небето, на върха й зафучал огън. Горяла кошарата на Кара Тодор Черното. Разказват, че дядо ми залостил всички врати, за да не може да избяга навън, хвърлил главня в сеновала и изгорял заедно с имането.

Няколко дни мама и татко обикаляли в гората. Лекували се взаимно от болката. Когато пепелта на Кара Тодор угаснала, те се върнали при огнището и събрали огасените въглени от кошарата. Там се родил най-големият ми брат, след него средния, накрая - аз. Трима братя все с черни очи - синовете на Иван Сляпото. Така ни казват, така и живеем, спомняйки си понякога за дядо. Не от любов към стареца, а от страх да не се прероди в нас.

И ако изпитваме срам от неговите дела, то винаги се гордеем с баща си. С различния свят, в който пребъдва, изпълнен от край до край с доброта и с песента „Очи, очи, пусти чорни очи”. Когато я запее, светът провиделява, става по-светъл, по-човечен, красив...

 

2015 г.




Гласувай:
3
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kazandjiev
Категория: Изкуство
Прочетен: 11783
Постинги: 14
Коментари: 7
Гласове: 26
Архив
Календар
«  Юни, 2018  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930